Тантра Масаж Ритрийт с Елена Бочева 🔥

В тази публикация споделям впечатленията и преживяването си от 3-дневния тантра масаж ритрийт в Априлци, организиран и воден от Елена Бочева в края на октомври.

Моят опит с тантра

Преди да споделя за преживяването си на ритрийта с Елена, искам да дам малко контекст, за да стане по-ясна траекторията, която ме доведе изобщо на този ритрийт. Знам за тантра от далечната 2013-та година, когато четейки за практиката си мечтаех някой ден да имам възможност да се потопя в нея. Няколко месеца по-късно отидох с приятели на Европейския събор на Дъгата (Rainbow gathering) в планините между Гърция и Албания и буквално минути след пристигането ни чух, че се организират тантра работилници. Нямах нужда от втора покана, ясно беше къде отивам… Така се запознах с моя първи тантра учител Michal Kali Griks, който по-късно срещнах отново на Рейнбоу в Полша през 2019.

Има много за разказване покрай първите ми и незабравими тантра преживявания. След като участвах в работилници за тантра дишане и докосване и многократно си излизах от зоната на комфорта, имах възможността и да бъда част от практики за двойки, където упражнявахме йони и лингам масаж (интимен масаж, съответно за жени и мъже) и масажът се превърна в трайна част от по-нататъшните ми опити в осъзната сексуалност.

Всъщност може би именно възможността сексуалността да бъде медитация – без предварителни цели и “дестинация”, като упражнение в приемане на това, което е – беше най-ценното от ранните ми тантра преживявания. Тук можете да видите 20-годишната Маги да говори ентусиазирано за тантра (видеото е на английски).

възможността сексуалността да бъде медитация – без предварителни цели и “дестинация”, като упражнение в приемане на това, което е – беше най-ценното от ранните ми тантра преживявания.

Изгубеният огън

Драматично или не, това подзаглавие добре описва положението, което ме подтикна да си пожелая да намеря подходящи възможности отново да изследвам сексуалността и чувствеността си в безопасна среда, която да допълни и обогати пътя към осъзнатост и автентичност, по който вървя. В 20-те си години известно време изследвах полиамория (основно на теория, за жалост), бях супер позитивно настроена към сексуалното, отворена и любопитна да изпробвам различни неща с различни хора. Наред с това сексуалните ми избори и поведения бяха в не малка степен продиктувани от неотработени травми и липса на достатъчно любов и умения за грижа към себе си. Като резултат натрупах немалко болка и разочарование.

В последните две години, кажи-речи, доста се затворих, изгубих желание за интимност и надежда за постижимостта на свързването, за което винаги досега бях копняла. Така или иначе в този период имах много вътрешна работа за вършене, много потискани емоции за чувстване, много незавършени ситуации за преразглеждане, затваряне или пускане. И така едва в края на август тази година, пристигайки на 8-дневния ритрийт по радикална честност във Волос, усетих, че съм готова баааавно да започна да се отварям за повече близост. Сякаш трябваше да започна съвсем отначало – бях забравила как да се свързвам с удоволствието в тялото си, как да си позволявам да бъда спонтанна, игрива, лека… Гледах как други хора се сближават и докосват, и го исках за себе си, и наред с това ме беше страх и не знаех какво е необходимо, за да може отново да ми бъде възможно.

В последните две години, кажи-речи, доста се затворих, изгубих желание за интимност и надежда за постижимостта на свързването, за което винаги досега бях копняла.

И тъкмо когато изглеждаше, че ще си остана само с желанието за разчупване на черупката, в която се намирах, в последната вечер от ритрийта прекарах няколко часа в компанията на човек, който сякаш за първи път в живота ми показа какво е да не бъда пришпорвана, всичко да е ясно изказано, да нямам напрежение от това, че нещо се спотайва под мълчание или недоизказаност.

Споменът за това как ми държи ръката с двете си ръце с такава нежност и внимание сякаш е безценно съкровище е нещо, което ме окрилява. Скъпоценен дар и нова рамка за това какво искам да преживявам оттук-нататък. Сещам се как му предложих да си дадем взаимно масаж и подчертах, че не искам да ескалираме нещата и да ги сексуализираме, а той искаше да знае с конкретика какво е допустимо за мен и проверяваше на всяка крачка, без и за момент да си позволи нещо, с което да ми изпробва границите.

Тъжно ми е за всички пъти, в които съм се задоволявала с отношение, което не е отговаряло на нуждите ми и е застрашавало безопасността ми. И знам, че това, което е възможно, тепърва ще ми се разкрива.

Срещата с Елена Бочева

Знам за Елена от няколко години и когато наскоро отново започнах да търся тантра събития и да се оглеждам дали пък вече няма по-добре развита тантра общност в България, синхроничността ми проправи път към организирания през октомври ритрийт на Елена. Свързах се с нея и скоро направихме видео разговор – задължително условие за включване в нейните програми.

При все че в този ден от сутринта бях ангажирана с обучението си по психотерапия, срещата с Елена беше освежаваща и енергизираща. Много харесвам хора, които знаят какво искат и какво предлагат и умеят ясно да го комуникират. Елена е категорична, например, че не допуска участието в ритрийта на хора, които пушат или пият повече от да кажем чаша вино седмично. Това, което подчерта в самото начало също е, че в тантрическата традиция, в която е обучена и работи, сексуалността е едва около 5% – да не се бъркат хората и да идват с погрешни очаквания.

в тантрическата традиция, в която е обучена и работи Елена, сексуалността е едва около 5%

И при все че Елена е много конкретна и с непоклатима яснота споделя визията си за преживяванията, които създава, и хората, които кани да се включат в тях, присъствието й е изпълнено с топлина и благост. Без да претендирам, че я познавам добре, защото не я, мога да кажа, че я почувствах като свой човек и изпитах желание да й помагам и да съм част от това, което прави.

Елена се занимава с йога и тантра от 2014г. Тя е лицензиран преподавател по Тантра масаж от Somananda Tantra School, любител астролог и преподавател по класически масаж.

Тантра в Стара Планина

След като бях приета да участвам в ритрийта, десетина дни по-рано Елена ни изпрати списък с препратки към различни видеа, филми, медитации и книги. Основната й препоръка бе в подготовка за преживяването да преминем на веган или вегетарианска диета (ако не сме на такава така или иначе) и да направим детокс. Аз никога не бях правила детокс нарочно, но се шокирах, когато прочетох, че остатъци от изпражнения се наслагвали по стените на черния дроб и си купих чай от майчин лист. Също така отказах рибата за седмица и установих, че присъствието й в диетата ми в неголемия ми стаж с вегетарианството е било незаменимо, защото всъщност нямам представа какво, как и по колко да ям, за да не съм вечно гладна иначе… (Още една посока за учене, която се разкри пред мен.) Въпреки известния дискомфорт, се чувствах по-жива и будна от всякога.

Уговорих се да пътувам с 32-годишния А., който също като мен идваше на ритрийта сам, а не придружен от партньор. Още докато карах из София, за да го взема с колата, бях ентусиазирана на макс, пълна с енергия, пеперуди, радост и благодарност за живота, който живея. Прекарахме около 4 часа път заедно от София до Къщата за ритрийти Тринити в Априлци и още преди да излезнем от София бяхме задълбали в споделяне за трудностите ни с връзките, практиките за самонаблюдение и осъзнатост, които упражняваме, и какво ли още не. Когато спряхме в Троян, за да вземем участничка, която пристигаше от Варна за ритрийта, тя се изненада, че не сме двойка с А., чиято компания ми беше толкова приятна и удовлетворяваща.

Бяхме общо 15 с Елена. Имаше 5 двойки на различни възрасти и четирима самостоятелно дошли. Групата беше изключително богата откъм опитности, имаше хора с различни професии, като беше видимо, че споделяхме интерес към духовно и личностно развитие. Многократно коментирахме, че Елена беше свършила чудесна работа с избора си на участници 😛.

И така първият ден се представяхме и запознахме и който искаше, имаше възможност да ползва сауна. Вторият ден, събота, започна с йога практика в 9ч., а през деня се учихме и практикувахме масаж на гръб преди обяд, и масаж на седалището и краката следобеда. Денят се изниза неусетно бързо. В началото на всяка сесия Елена правеше кратка лекция и демонстрация, после жените получаваха масаж, имаше кратка почивка за душ и на ред бяха мъжете. Даващите масаж получаваха постепенни инструкции и Елена с внимание обикаляше залата и предоставяше допълнителни насоки при необходимост.

Въпреки че масажът не е сред техниките на древното учение за тантра, а е по-нов инструмент, според Елена може да бъде ценен инструмент в практиката на “сюбиминиране на енергията”, т.е. изкачването на енергийния поток у човека от по ниските към по-високите чакри, което помага за “отблокирането” на тялото и на съзидателния потенциал, както и сигурно много още… Това първоначално ми звучеше много далечно и пробуждаше у мен интелектуални предразсъдъци, докато не започнах да усещам промяната на усещанията в тялото и съзнанието си в различни моменти по време на масажите.

Това първоначално ми звучеше много далечно и пробуждаше у мен интелектуални предразсъдъци, докато не започнах да усещам промяната на усещанията в тялото и съзнанието си в различни моменти по време на масажите.

Тъй като без да е търсен ефект, в този ден имаше пълнолуние, вечерта Елена ни изненада, като групово се включихме в онлайн медитация, водена от Сомананда, в която участваха още 150+ хора от целия свят. Беше най-неочакваното ми медитационно преживяване, тъй като по време на половинчасовата медитация Сомананда пускаше музика, която да ни помогне да противостоим на енергията на луната и да качим енергията към високите чакри. Въпросната музика, нещо като транс? кънтеше в залата по препоръка на водещия, както и във всяка клетка от тялото ми. Никога не съм била на рейв, но си представям, че беше нещо сходно, но докато седим с изправен гръб и не помръдваме. Бих опитала пак.

На третия ден правихме масаж на предната горна част в първата сесия и интимен масаж във втората. Интимният масаж невинаги е част от ритрийтите, които Елена предлага, но бил много важен за здравословното състояние и премахването на енергийни блокажи в интимната зона, причинени от травми, неприятни преживявания и др. Като споменах на майка ми след ритрийта, тя отсече, че нямало как да не е сексуално даването и получаването на интимен масаж и дотам приключи разговора.

Мога от личен опит да споделя, че бях по-възбудена, докато получавах масаж на гърба първия ден, отколкото по време на интимния масаж. Докато получавах такъв масаж, обаче, ми стана ясно колко малко чувствителност имам в тази зона и колко липса на доверие и вътрешно стягане съм натрупала, когато става въпрос за допускането на някого близо до себе си. Представям си, че грижата, с която Елена водеше преживяването и която усетих от моя партньор в тази сесия, бяха лечебни за мен… и крайно необходими.

Пътят продължава

Докато преди възприемах тантра основно като инструмент за по-удовлетворяващ и свързващ секс, след преживяването с Елена, имам интерес да задълбоча чувствителността си и способностите си да работя с енергията в тялото си. Представям си, че все още съм се докоснала до много малка част от това, което е възможно за мен в моето тяло и нямам търпение да продължа да изследвам, да се свързвам със себе си и с другите и да увеличавам способността си за присъствие тук и сега. Искам да се вълнувам, смея и изразявам, както когато бях заобиколена от прекрасните хора в Априлци.

Сърдечно препоръчвам тантра семинарите, водени от Елена Бочева, и се надявам скоро да имам възможност отново да участвам. Можете да следите за предложенията на Елена в нейната фейсбук група тук.